С Тълкувателно Решение № 3/2023 г. по т. дело № 3/2023 г. ОСГК на Върховния касационен съд се произнесе по въпроса „Приложими ли са разпоредбите на чл. 78 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК“.
ОСГК на ВКС приема, че в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК и касаещи начина на упражняване на родителските права и личните отношения на близки с деца, разпоредбите на чл. 78 ГПК следва да бъдат прилагани съответно при съобразяване на особеностите на тези производства. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноските следва да се понесе от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските следва да бъдат възложени на ответната страна. В останалите случаи разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
Безспорно, доколкото в СК не са предвидени специфични процесуални правила, при разглеждането на отправените до съда молби за съдействие при определяне на начина на упражняване на родителските права по реда на чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 СК, както и на личните отношения на близки (баба и дядо) с деца, приложение следва да намерят общите правила на ГПК. При прилагането на съответното общо процесуално правило на първо място следва да бъде съобразено обстоятелството, че принципно уредбата на тези отношения трябва да бъде постигната по общата воля на страните в правоотношението, каквато в случая липсва. Именно невъзможността да се постигне такова споразумение е предпоставка заинтересованият да отнесе въпроса към съда с цел разрешаване на спора за начина на упражняване на правата, предизвикан при това от поведението и на двете страни, но без да е налице спор за самото съществуване на субективното право.
За разлика от исковото производство, съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на материалното право, а само оказва съдействие относно начина на упражняването му, т. е. за реализирането на правата и на двете страни и в този смисъл липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.
Поради това и доколкото в тези производства съдът следи служебно за регулиране на правоотношението, тук не важи и забраната за влошаване на положението на обжалващия. Служебното начало в тези производства е засилено и правилото за процесуална преклузия за представяне на доказателства не се прилага. Институтът на признанието на иска също трудно може да намери приложение в тези производства като се има предвид, че съдът не е обвързан от исканията на страните, а извършва преценката с оглед най-добрия интерес на детето. Посочените по-горе особености обуславят извода, че в производството по спорна съдебна администрация на гражданските отношения по СК са налице отклонения от общите правила на гражданския процес, поради което тези правила, вкл. по отношение на отговорността за разноски, следва да бъдат прилагани съответно.
Когато съдът с решението си замества липсващата обща воля на страните, прилагането на правилата на чл. 78 ГПК следва да претърпи някои ограничения, като нито една от страните не следва да понесе санкцията, която страните в общия исков процес понасят при уважаване или отхвърляне на иска чрез осъждането им да заплатят разноски в полза на противната страна. В първоинстанционното производство по правило всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, вкл. и по отношение на определянето на издръжката, доколкото същото, когато е част от производството относно упражняването на родителските права, няма самостоятелен характер.
Допълнителен аргумент в подкрепа на това становище може да бъде изведен от обстоятелството, че съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата задължително се предявяват и разглеждат с брачните искове, т.е. в брачния процес съдът е длъжен служебно да се произнесе по въпросите за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и за ползването на семейното жилище, когато от брака има малолетни и непълнолетни деца, като прави преценка по целесъобразност. В този смисъл приложими към тези искове са по-скоро разпоредбите на чл. 329 ГПК, които в частност предвиждат, че при липса на вина или недобросъвестност разноските остават в тежест на страните, както са ги направили, а разноските по чл. 78а, ал. 1 се заплащат от бюджета на съда и само при отхвърляне на иска разноските се определят по реда на чл. 78 и чл. 78а, като по този ред се определят и разноските при обжалване на решението. Това законодателно разрешение е обосновано именно от особения характер на правоотношенията по СК.
Необходимо е да се отчита обаче, че съдът може да бъде неправомерно сезиран с искане за съдействие (т. е. спорът е неоснователно предизвикан), че непостигането на извънсъдебно споразумение може да се дължи изцяло на недобросъвестното поведение на една от страните, респ. крайният изход на производството да е изцяло обусловен от подобно недобросъвестно поведение или да са налице предпоставките за цялостното потвърждаване на правното твърдение на една от страните. В тези случаи отговорността за разноски се подчинява изцяло на предвидените в чл. 78 ГПК правила.
В производството пред първата инстанция правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора следва да намери приложение само когато молбата е изцяло уважена, респ. изцяло отхвърлена, както и когато производството по делото е прекратено по причина, дължаща се на поведението на една от страните. Когато молбата до първоинстанционния съд е подадена след като правоотношението между страните е вече уредено (със спогодба или влязло в сила съдебно решение) и не се установи наличие на новонастъпили обстоятелства, които да налагат намесата на съда, както и когато се установи, че непостигането на извънсъдебно споразумение се дължи изцяло на недобросъвестното поведение на молителя, в полза на насрещната страна следва да бъдат присъдени разноски. А когато в производството се установи, че непостигането на извънсъдебно споразумение се дължи изцяло на поведението на ответника или настъпят обстоятелства по причина негово недобросъвестно поведение, които имат за последица прекратяване на производството, разноски следва да бъдат присъдени в полза на молителя.
При обжалване на постановеното от първоинстанционния съд решение, страната, защитавайки собствения си интерес и поддържаната в производството теза, инициира образуване на дело във въззивната инстанция, по което насрещната страна може да направи разноски. И в производството пред въззивния съд, прилагайки едновременно както диспозитивното, така и служебното начало, съдът може служебно да измени обжалваното решение, без да се съобразява със съдържащото се в жалбата искане, ако прецени, че това е в интерес на децата, при което не важи и забраната за влошаване на положението на обжалващия. И в този случай всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила. При пълно уважаване на въззивната жалба, както и при цялостното й отхвърляне обаче, приложение следва да намерят правилата на чл. 78 ГПК и разноските бъдат възложени на насрещната страна.
И в производството пред ВКС, когато касационното обжалване е допуснато, съдът може служебно да измени обжалваното решение, без да се съобразява със съдържащото се в жалбата искане, ако прецени, че това е
в интерес на децата. И в този случай всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила. Но при пълното отхвърляне на касационната жалба, както и когато касационното обжалване не бъде допуснато, касаторът следва да заплати направените от ответника по жалбата разноски. А когато касационното обжалване е допуснато и касационната жалба е изцяло уважена, разноските следва да бъдат възложени на ответната страна.
Даденото разрешение не се отнася до производствата по ограничаване и лишаване от родителски права, тъй като спорът за характера на тези производства е извън предмета на тълкувателното дело.